Два са най-интересните момента, които се открояват в актуализираните препоръки за скрининг на рака на гърдата представени през ноември от U.S. Preventive Services Task Force(USPSTF).

На първо място препоръчва се мамографията да се премахне като „стандартен тест” за откриване на рак на гърдата при жени между 40 и 49г. възраст.

American College of Obstetricians and Gynecologists(ACOG) наскоро публикува актуализираните си указания относно скрининг за рак на маточната шийка. В тях има няколко нови момента, целящи намаляване на потенциалната вреда от чести изследвания и свързаните с тях фалшиво положителни резултати, като в същото време се запази ползата от самия скрининг.

Първата промяна е във възрастта за започване на скрининг – 21 години, като изрично е подчертано, че преди тази възраст профилактичните цитонамазки трябва да се избягват.

Маточната миома е често срещан доброкачествен тумор. Не са рядко случаите, когато пациентки с миома забременяват, или по време на бременността им се установява такава. Вероятно комбинацията миома – бременност ще става все по-честа във връзка с  по-късно планираните забременявания през живота на жената или успехите на репродуктивната медицина.

Елективното цезарово сечение преди 39г.с е свързано с повишена честота на неблагоприятните прояви при новороденото – дихателни или други. Поради тази причина трябва да се въздържаме от планирането на оперативно родоразрешение преди този срок на бременността, освен, ако нямаме категорични данни за белодробна зрялост на плода.

Най-честите причинители на уретрити и цервицити са полово предаваните Neisseria gonorrhoeae и Chlamydia trachomatis – самостоятелно или в комбинация. Поради повишаващата се резистентност на гонококите към флуорохинолони (от 9,7% през 2001/2003 до 43,5% през 2006) във Франция Агенцията за санитарна сигурност (AFSSAPS) наскоро актуализира препоръките си за антибиотично лечение. Подобна е картината в много страни, като в някои (напр. Гърция) са установени щамове резистентни на cеfixime, както и такива с намалена чувствителност към ceftriaxone.

На кратко препоръките са следните:

    Диагностика

• симптоми от типа на влагалищно течение, дизурия, диспареуния трябва да насочват вниманието към търсене на уретрит и цервицит при жената

• всяко съмнение трябва да се потвърди микробиологично.  Бактериологичното изследване освен, че потвърждава причинителя, позволява изготвяне на антибиограма, по която може да се видоизмени първоначалната терапия.

• фарингеалното и ано-ректално засягане  са неусложнени форми и не трябва да се приемат като дисеминирана изява на инфекцията, независимо дали са комбинирани или не с цервицит и уретрит

    Лечение

• използват се единични дози

• не се прилагат в случаи на комплицирани или дисеминирани форми (бактериемия, артрит, салпингит)

• пеницилиновите и тетрациклинови антибиотици не трябва да бъдат използвани поради значителната резистентност

• ciprofloxacin може да се използва единствено при доказана с антибиограма чувствителност. Другите флуорохинолони (ofloxacine, norfloxacine et pefloxacine) също са неподходящи поради наличието на кръстосана резистентност

• използват се цефалоспорини трета генерация. Ceftriaxone 500 mg i.m.(или i.v.) като единична доза. В случай на отказ или невъзможност за парентерално приложение – Cefixime 400 mg per os – единична доза.

• при противопоказание за употреба на бета – лактами – Spectinomycine – 2g i.m.

• за лечение на хламидията, която е често асоциирана с гонококи се препоръчва Azithromycine 1g per os или Doxycycline 200 mg дневно на два приема за 7 дни

Допълнителните мерки включват изследване за сифилис, ХИВ, хепатит В и С, като се отчита необходимият интервал от време за позитивирането им.

Източник: AFSSAPS