Синдрома на поликистозните яйчници е едно от най-често срещаните хормонални нарушения в гинекологичната практика. Смята се, че от него са засегнати до 8% от жените в полово зряла възраст. Подведени от името, първото нещо с което правят асоциация пациентите е киста на яйчника и неволния страх от операция. Още веднага трябва да уточним, че не става въпрос за туморно заболяване, а нарушение в произвежданите от яйчника хормони, което при преглед с ехограф има характерен образ – множество малки кистички (фоликули).

Диагнозата поликистозни яйчници се поставя на базата на три групи симптоми: нарушения в менструацията (оскъдна или отсъстваща до неправилни кръвотечения), белези на високо ниво на мъжките полови хормони (засилено окосмяване); ехографски – споменатите вече множество малки кистички на яйчниците. Всеки от тези симптоми сам по себе си не е достатъчен за поставяне на диагнозата, нещо повече – дори наличието на всички не винаги значи първичен проблем от страна на яйчника – възможно е други заболявания да се проявяват с картината на синдрома, което подсказва, че единствено лекаря може да направи точна преценка.

Причините за появата на заболяването не са напълно изяснени, въпреки сериозния напредък хвърлил светлина по отношение на механизмите водещи до развитието му. Явно е, че става въпрос за предразположение на самия организъм. Често има фамилна обремененост – майка, сестра, но досега не е изолиран определен ген, който де се посочи за причинител. Вероятно множество фактори могат да доведат до яйчниковата поликистоза, което обикновено става в късния пубертет или малко след него. Безспорна е връзката на синдрома с намалената чувствителност (резистентност) към инсулин (хормон регулиращ обмяната н захарите в организма). Поради това не трябва да ни учудва, че около10% от жените с поликистозни яйчници се очаква да развият диабет към 40г. възраст.

Мнозинството от пациентките имат рядко настъпваща менструация, понякога до пълно спиране на мензиса. Това са външните признаци на липсваща овулация – причина за безплодие. Наистина често първата причина водеща жената в лекарския кабинет е невъзможността да забременее. Освен безплодие, продължителните периоди без менструация увеличават риска от по-късно развитие на рак на маточното тяло, поради небалансираната и продължителна стимулация на маточната лигавица. В някои случаи липсата на менструация се редува с продължителни неправилни кръвотечения.

Поликистозния яйчник отделя повишено количество мъжки полови хормони (андрогени), които се проявяват със засилено окосмяване – по горната устна, брадичката, гърдите и долната част на корема. При оценката на окосмяването трябва да се имат предвид широките индивидуални и расови различия. Жените с по-тъмен цвят на кожата имат естествено по-засилено окосмяване. Акнето и омазняването на косата също могат да са причинени от високи нива на мъжките полови хормони.

Ехографската картина на поликистозния яйчник е типична – множество малки фоликули обикновено между 2 и 9мм (виж снимката - фоликулите са в черно и върху всеки е поставена жълта точка). Общият им брой във всеки яйчник трябва да е поне 12. При пациентка с редовни менструации и липса на признаци за високи нива на мъжките полови хормони поставянето на диагнозата поликистозни яйчници при рутинен ехографски преглед  е повече от съмнително.

Наднормено тегло се среща в 30 до 75% от жените с яйчникова поликистоза. Повишеното количество мастна тъкан може да се дължи първично на заболяването, но от друга страна самата мастна тъкан променя обмяната на хормоните и влошава състоянието. Така се получава затворен кръг, пресичането на който е необходимо условие за успех на лечението.

Хормоналните изследвания са полезни за потвърждаване на диагнозата и имат особено място при неясни случаи – съмнения за други заболявания (например на надбъбречните жлези) имитиращи яйчникова поликистоза.

След всичко написано до тук следва логичния въпрос – как се лекува?

Изборът на лечебен план зависи от това, дали жената иска да забременее или не. И в двата случая при наличие на наднормена телесна маса пациентката трябва да положи усилия за намаляването и – по-ниско калорична храна и физическа активност. Дори 5% намаление на теглото може да има благоприятен ефект.

При жени, където безплодието е водещ проблем, стимулирането на овулацията е основен подход. Използва се главно кломифен цитрат. Друг медикамент, който няма официално такова приложение е метформина. Въпреки че е предназначен за лечение на диабет тип 2, самостоятелно или в комбинация с кломифен може да възстанови овулацията. Инжекционно прилаганите хормони поради по-високата си цена и особености на приложение са оставени за по-късен етап от лечението и най-вече при in vitro оплождането. Поликистозните яйчници се отличават с голяма чувствителност към тях и е възможно понякога да реагират със свръхстимулация, която е потенциално опасна. Съществуват още няколко класа медикаменти с по-ограничено приложение. Като цяло синдромът е благоприятен за медикаментозно лечение, но в случай, не неуспех и при изчерпване на всички други възможности остава оперативната фенестрация на яйчниците. Представлява създаване на малки „дупчици” по яйчниковата кора и се извършва с лапароскоп. Сравнително ефикасен метод за възстановяване на овулацията, но за съжаление никой не може да гарантира, че няма да доведе до сраствания пречещи самите те на забременяването. За това мястото му е на последния ред от лечебни дейности.

При жените не желаещи да забременяват всичко написано по-горе е възможно да бъде извършено, но едва ли е оправдано. Има много по-лесен подход и най-често това е предписването на противозачатъчни таблетки. Приемът им осигурява редовна менструация и намалява нивото на андрогените. Въпреки, че има медикаменти със специално действие срещу мъжките полови хормони, на практика всички съвременни контрацептиви имат добър ефект върху крайните симптоми. Различията са по-скоро в размера на рекламната кампания, отколкото доказани с проучвания данни. Алтернативно на приема на противозачатъчни таблетки, може да се прилагат някои хормонални таблетки – циклично по 10 дни всеки месец – така ще се поддържа менструалния цикъл. За окосмяването, което най-вече тревожи жените, е необходимо да се вземат козметични мерки, тъй като резултата от приема на таблетки е бавен. Може да се използва и ефлорнитин – крем за локално лечение с не лоши резултати.

Важно е пациентките да знаят, че е твърде вероятно симптомите да се появят определено време след края на всяко лечение. Това е така, защото все още първопричината е неизвестна и всички лечебни средства целят единствено прекъсване на определени вериги в развитието на синдрома. Например противозачатъчните таблетки имат много добър клиничен ефект, но не променят с нищо предшестващата инсулинова резистентност, дори е възможно обратното – да я утежняват. За това няколко месеца след спирането им е вероятно нещата да се върнат в изходна точка.

В края ще спомена, че жените с яйчникова поликистоза освен на споменатите по-горе рискове от развитие на диабет и рак на маточното тяло са с повишен риск от развитие на сърдечносъдови заболявания, което изисква да обръщат особено внимание на профилактичните прегледи