При човека оплождането на яйцеклетката от сперматозоида се извършва в маточната тръба, т.е. бременността възниква извън матката. Едва няколко дни по-късно, вече оплодената яйцеклетка бива придвижена в маточната кухина, където е естественото място за нейното развитие и износване на бременността. Ако това не се случи и бременността продължи на друго място, това вече представлява извънматочна (или ектопична) бременност. В над 90% от извънматочните бременности става въпрос за развитие в маточната тръба, а случаите на ектопични бременности на други места (яйчник, коремна кухина, маточна шийка) са под 10% от всички случаи.

Колко често се получава извънматочна бременност?

Смята се, че 1-2% от всички бременности са извънматочни, но веднага трябва да се направи уточнението, че някои от тях прекратяват развитието си спонтанно и поради това не се установяват и лекуват. Второто уточнение е, че извънматочната бременност може да бъде застрашаващо живота състояние, което да изисква (спешна) хирургична намеса.

У нас традиционно оценка на състоянието на ендометриума се извършва с пробно абразио. Методът може да се приеме за златен стандарт, тъй като полученият чрез него материал е в достатъчно количество за необходимото хистологично изследване. Неудобство обаче е необходимостта от анестезия, обикновено краткотрайна венозна, което значи хоспитализация. А тя е свързана от една страна с разход на средства за здравната система, а от друга – с разход на време за пациента и по-големи рискове идващи от анестезията.

Тези недостатъци се избягват при ендометриалната аспирационна биопсия - амбулаторен метод, който поради погрешната политика да не се стимулират дейности извършвани извън болницата не е с необходимата популярност у нас.

Множество са индикациите за извършване на ендометриална биопсия – основните са неправилните маточни кръвоточения и посменопаузалната метрорагия.

През последните години се наблюдава ясна тенденция за повишаване честотата на раждания с цезарово сечение. Не само у нас, но и в много други страни – било те с високо развито здравеопазване, или не чак толкова. Определен процент от тези оперативни раждания нямат ясни медицински показания и се дължат единствено на предпочитание на пациентките да родят по този начин. Дали трябва и дали могат бременните сами да вземат решение за начина, по който да родят е на пръв поглед лесен въпрос, но това наистина е само на пръв поглед. Може би следващите редове ще помогнат на бъдещите майки да се ориентират в темата, запознавайки ги с плюсовете и минусите на идеята за цезарово сечение по желание, както и факторите, които правят оперативното раждане все по-срещано.

Две основни причини карат бременните да настояват да родят със секцио.

Първата, това е насажданото мнение, че оперативното раждане е по-малко рисково и травмиращо плода. Каква е истината? Няма никакви доказателства, че новородените със секцио са в по-добро състояние от новородените при нормално протекло раждане – нито непосредствено след раждането, нито в по-късните етапи от живота им. Дори обратното – проучвания показват по-голяма заболеваемост при децата родени с планови операции, особено, ако са направени по-рано от термина им. Има множество състояния, при които още към края на бременността може да се предполага, че раждането по естествен път би било трудно и рисковано. Например – едър плод в седалищно предлежание при жена с тесен таз (нисък ръст).

American College of Obstetricians and Gynecologists (ACOG) наскоро публикува актуализираните си указания относно скрининг за рак на маточната шийка. В тях има няколко нови момента, целящи намаляване на потенциалната вреда от чести изследвания и свързаните с тях фалшиво положителни резултати, като в същото време се запази ползата от самия скрининг.

Първата промяна е във възрастта за започване на скрининг – 21 години, като изрично е подчертано, че преди тази възраст профилактичните цитонамазки трябва да се избягват. Причините са ясни – ракът на маточната шийка преди тази възраст е рядък, а в същото време често се срещат цитологични изменения, които водят до ненужни процедури и тревоги сред пациентите. В повечето случаи дори диагностицирани преканцерози от CIN 1 или 2 регресират спонтанно в тази възраст.

Втората новост се отнася до интервала за скрининг. Стандартните препоръки за ежегоден контрол са заменени с изследване на интервал от две години във възрастовата група 21-29 години, след което интервала се увеличава на три години, при условие че предходните три цитонамазки са били негативни.

Третата промяна е свързана с възрастта, на която скринингът трябва да бъде спрян. Препоръчва се това да става между 65 -70г. възраст, като и тук изискването е предходните три цитонамзки да са в границите на нормата и нито един абнормен тест в последните 10 години.

Обобщено препоръките са представени в следната таблица: