През последните години се наблюдава ясна тенденция за повишаване честотата на раждания с цезарово сечение. Не само у нас, но и в много други страни – било те с високо развито здравеопазване, или не чак толкова. Определен процент от тези оперативни раждания нямат ясни медицински показания и се дължат единствено на предпочитание на пациентките да родят по този начин. Дали трябва и дали могат бременните сами да вземат решение за начина, по който да родят е на пръв поглед лесен въпрос, но това наистина е само на пръв поглед. Може би следващите редове ще помогнат на бъдещите майки да се ориентират в темата, запознавайки ги с плюсовете и минусите на идеята за цезарово сечение по желание, както и факторите, които правят оперативното раждане все по-срещано.

Две основни причини карат бременните да настояват да родят със секцио.

Първата, това е насажданото мнение, че оперативното раждане е

Маточната миома е често срещан доброкачествен тумор. Не са рядко случаите, когато пациентки с миома забременяват, или по време на бременността им се установява такава. Вероятно комбинацията миома – бременност ще става все по-честа във връзка с  по-късно планираните забременявания през живота на жената или успехите на репродуктивната медицина. Какво трябва да е поведението при наличието на тази комбинация зависи във всеки конкретен случай, но лично аз имам усещането, че вредното въздействие на миомата върху бременността и опасенията от растеж и усложнения и у нас леко се преувеличават, което става причина за твърде дискутабилни решения. В по-долната презентация съм описал случай от практиката ми, при който беше прекъсната желана бременност точно с такива опасения. За щастие последващото лечение беше успешно и всичко завърши с добър резултат. Файлът е във формат на Power Point (375К) и може да го изтеглите от тук.

• Биопсия. Всички изброени в част II изследвания, с по-голяма или по-малка вероятност, насочват към диагнозата. Но категорично да се заключи, че става въпрос за рак може само след лабораторно изследване на материал от съмнителния участък. Манипулацията, с която се взема част тъкан се нарича биопсия. Специално при заболяванията на гърдата биопсията може да бъде извършена по различни начини, които обобщено са два типа.

  При единия с помощта на игла през кожата се достига до съмнителния участък и се аспирира (засмуква) тъкан. Размерът на иглата при различните техники е различен, което определя и количеството на получения материал. Иглата може да се насочва с помощта на опипване с пръсти, под ултразвуков контрол или с още по-сложни техники. Когато иглата е малка (тънкоиглена биопсия) не е необходимо използването на упойка, тъй като убожданията за поставянето и са по-болезнени от самата процедура.Различните форми на иглена биопсия по принцип не изискват болнично настаняване. Съществуват специализирани устройства с по-голям размер от обикновената игла, които изрязват малък цилиндър от тъканта, като доставят по-голямо количество материал за изследване. Това позволява по–лесна и по-точна хистологична диагноза.

  Другата група са ексцизионните биопсии. При тях се прави разрез, след което обикновено се отстранява целият съмнителен участък и изследва в лаборатория.

С наредба № 32 от 30 декември 2008г., обнародвана в ДВ. бр.6 от 23 Януари 2009г.

 бе утвърден Медицински стандарт „Акушерство и гинекология”

Важен и необходим документ за специалността, чрез него се регламентират обхватът на медицинската помощ, устройствената й рамка, квалификацията на лицата, които я извършват, медицинските дейности и специфичните показатели за тяхната оценка, документацията и много други въпроси засягащи акушерството и гинекологията.

Въпреки че по същество документът е много сериозен, той не прави изключение от една неприятна практика наложила се у нас през годините – анонимността. Зад Стандарт по Акушерство и гинекология не стоят имена! Освен министъра на здравеопазването, подписал наредбата за утвърждаване на стандарта по силата на поста, който заема, ние само може да гадаем кой/кои са истинските автори на документа. Друг факт правещ впечатление е пълната липса на мотивация и доказателства относно даваните препоръки или вменяваните задължения. Така например от глава ХХ – Диагноза и проследяване на бременността разбираме, че вече задължително трябва да се прави посявка на стерилна урина при първа консултация, като това изследване ще се повтаря на всеки три месеца. Също на три месеца трябва да се изследва микробиологично влагалището. Променен е и броя на консултациите в определени месеци при някои състояния, но въз основа на какви доказателства и каква би била ползата за пациентите остава загадка.