Хистеректомията е втората по честота оперативна намеса при жените в репродуктивна възраст, отстъпваща единствено на цезаревото сечение по брой операции. В САЩ през 2004г за извършени 617 000 хистеректомии, главно поради доброкачествени изменения на матката – миоми, кръвотечения.

В публикувано становище на American College of Obstetricians and Gynecologists от ноември 2007 се казва, че извършването на суправагинална хистеректомия  при доброкачествени заболявания на матката няма никакви ясни предимства пред тоталната хистеректомия, поради това не трябва да се препоръчва като по-добра техника.

Ако разлистим старите учебници по оперативна гинекология в главата за следоперативни грижи ще прочетем, че захранването на болната започва най-рано на втория ден или след възстановяване на чревната функция. Препоръчва се също така за по-бързото възстановяване на моториката на червата правенето на клизми – солена на втория ден и очистителна - на третия. Тази практика все още е широко разпространена, но поне аз не съм видял проучване, което да подкрепя ползата от подобен подход. Нещо повече - личното ми мнение е, че рутинното правене на клизми освен дискомфорт за пациента, който понякога може да се представя с доста силни болки, не носи никакви ползи. Следоперативната пареза на червата е естествено състояние причинено от отварянето на корема и в мнозинството случаи е въпрос на време и малко търпение перисталтиката да се възстанови спонтанно. Вместо клизма, по-ранното захранване може да бъде естествения стимулатор за възстановяване на чревната перисталтика.

Скорошна публикация в Cochrane Library сравнява резултатите от ранното въвеждане на храна и течности при пациентки след големи абдоминални гинекологични операции и водене на постоперативния период по класическия начин. Критерий за ранно захранване е приема на храна или течности в първите 24 часа след операцията, независимо от състоянието на чревната функция. За късно захранване са приети случаите на започнал прием на храна или течност след 24 часа и само при възстановена перисталтика.

Единствения отбелязан негативен ефект при ранното захранване е по-честото гадене (относителен риск 1,79), но за сметка на това е свързано с по-ранна поява на перисталтика (с половин ден), първия прием на твърда храна е бил по-рано със средно 1,47 дни и се откроява явна тенденция за по-кратък болничен престой (до 2 дни по-малко) при пациентките захранени по-рано. Не се наблюдава достоверна разлика в честотата на постоперативния илеус, повръщането, подуването на корема, първото пускане на газове, времето на дефекация, честотата на постоперативно поставяне на назогастрална сонда, фебрилитет, усложнения от страна на раната и постоперативна пневмония.

Заключението на авторите е, че ранното постоперативно захранване след големи гинекологични абдоминални операции е безопасно и въпреки че е свързано с по-често гадене би могло да има предимства поради намаления болничен престой. Избора на поведение трябва да се решава индивидуално при всеки пациент.

Източник: Charoenkwan K, Phillipson G, Vutyavanich T. Early versus delayed (traditional) oral fluids and food for reducing complications after major abdominal gynaecologic surgery. Cochrane Database of Systematic Reviews 2007, Issue 4. Art. No.: CD004508. DOI: 10.1002/14651858.CD004508.pub3

Лечението на бактериалната вагиноза с метронидазол е известно отдавна. Ефективността на друг препарат от същата група – тинидазола е обект на проучване в публикация в Obstetrics & Gynecology. В материала са интересни строгите критерии за диагностициране на заболяването: 1) clue cells – не по-малко от 20% от епителните клетки във влагалищното съдържимо 2) тест с КОН (миризма) 3) хомогенен сивкаво-бял воднист флуор 4) влагалищно pH над 4,5 5) Nugent score по-голям ли равен на 4 при оцветяване на препарат от влагалищната течност по Грам

Да се използват широко достъпни и евтини тестове като скринингови методи за диагностика на злокачествените заболявания е идеален вариант за ранната им диагностика. Едно от най-честите изследвания – броя на левкоцитите се оказва, че има известен потенциал в това отношение, според проучване публикувано в Archives of Internal Medicine.  Разгледана е връзката между броят на белите кръвни клетки и вероятността от развитие на рак при постменопаузалните жени.

Според мета-анализ включващ 29 проучвания при възрастовата група над 50 години добавката на калций към храната, самостоятелно или в комбинация с витамин D, намалява достоверно риска от фрактура и загубата на костно вещество. Обект на изследванията са главно жени, а средната възраст е около 68 години. При 17 от проучванията занимаващи се  с фрактурите е установено, че добавката намалява риска с 12% - при това за каквито и да е счупвания.