Разни неща казани или написани в търсене на истината и правилния път из лабиринтите на родното здравеопазване и всичко свързано с него...
Здравеопазването ни се развива само в една посока. Винаги напред. Никога назад. Напред, напред, кръгом…. и пак напред. Взимаме назаем това армейско описание на събитията, за да започнем с първата новина от нашата сводка: „Върнаха лимитите на болниците“. Предложението за финансови лимити на болниците, определени в договорите им, влезе с взлом в Комисия по здравеопазване. Директно на второ четене, прескачайки процедури и обяснения. Стремглаво и напред, то вече е прието окончателно от депутатите в зала. На практика с него се връща в още по-твърда форма старата система на ограничения, която беше обявена за противоконституционна с любезно съдействие на Конституционния съд. Харесва ни пластичността на българския политик. Днес той може да предложи това, което вчера е отхвърлил и обратно. Преди време бяхме още по-впечатлен, когато лице, в качеството си на депутат, гласува закон, който впоследствие, в качеството си на конституционен съдия определи за противоконституционен. Не чухме никога медия да зададе простичкия въпрос – що тъй? Може би защото отговорът е кристално ясен – катарзис. Всеки има право да го преживее. Два-три и повече пъти, колкото налага обстановката. Ние приветстваме демонстрираната ни ясна и последователна политика в здравеопазването, че и не само в него. Ще продължим да следим процесите, защото вътрешното ни усещане подсказва, че ще бъдат интересни.
„Майчин дом поема родилките от Перник“. Вече бившият директор на болницата в центъра на стоманата и настоящият на „Майчин дом“ подписали споразумение, за това, че ще се спазва закона. Щото как по друг начин да определим ангажимента поет от столичната болница, 24 часа да приема родилки? Ако не виждате някакъв смисъл в действието, то да знаете – не сте прави. Смисълът е в снимката, изпратена към медиите. Поне за единия директор – този, дето не е вече бивш. С какво да се похвали човека – да не би с отчетената загуба от 2,6 милиона лева за миналата година на управляваната от него болница? Не върви. Обаче това влизане в медиите с благородна цел някак повлече крак към не хубаво. „Обиди и шамари: Жена със сигнал за грубо отношение на акушер-гинеколожка в "Майчин дом". Като чухме за репортажа, признаваме си, първата ни мисъл беше, че това също е част от споразумението, вид тренировка за пациентите от Перник. Май много сме гледал майтапите в „Шоуто на Слави“ за този град. Оказа се друго. И като почна една….. Изявление, контраизявление, протести, контрапротести. Медии, телевизии, социални мрежи, заплахи, обобщения… Даже ние ходихме в един телевизор и отказахме няколко други. Ако се интересувате какви ги мислим – гледайте ни. Няма да я дъвчем още темата. Само ще кажем - евала на директора! Никакъв не се показа, ни вопъл, ни стон, пълно хладнокръвие и покриване. Подбутна бойците на предния фронт да се оправят. Те може и за доверие да са го приели. Наивността е известно човешко качество.
Умишлено не писахме последните седмици, за да не ви разсейваме от целта, която ни обедини като нация – търсенето на черната пантера. Но явно родното Неси няма да го бъде, нито Шуменското плато ще добие известността на Лох Нес. За това да се върнем към реалността. А там, на здравеопасния фронт, не е като да няма нищо ново.
„За трети път: Млади лекари и медицински специалисти излязоха на протест за по-високи заплати“. Действието се разигра пред заключените врати на здравното министерство, от където предвидливо пуснаха Позиция, обясняваща как не са в позиция да решават исканията на колегите. Което принципно е така. Ама не баш. Щото законите и наредбите могат да се променят. И за това я има позицията здравен министър. Обаче тия младите доста нахални излязоха. Обявиха кръгла маса в Меката на българската демокрация – Народното събрание. За 2 юли. И тук, абсолютно тактически издържано, по всички правила на военното изкуство, последва изпреварваща атака от страна на Здравна комисия. Бе определено заседание на привидно заспалата структура ден по-рано. Резултатът го знаете: „Тошко Йорданов прати младите лекари в Сицилия, щял да внесе от чужбина за 500 долара“. И настана една… Ние, макар и да обичаме дописките, не се включихме в оплюването на злощастния депутат. Стояхме си като редник в окопите и само гледахме кой какви ги пише. Отбелязахме хора, за които сме убедени, че мислят същото, да се възмущават люто. Какво да ви кажем. Винаги сме предпочитали цапнатите в устата пред скритите лимонки. Че беше гаф голям, спор няма. Последва извинение, което лично ние намираме за правилно. Но в същност цялата история ни зарадва и беше много полезна. Щото без нея никой нямаше да пише за студентско – специализантските неволи, а така някак се получи медийна вратичка колегите поне да си излеят мъката. После дойде кръглата маса. Класирахме се за нея, явно сме се сторили интересен на част от тези млади хора и взеха, та ни поканиха . Ама бяхме разочарован. Щото масата се оказа правоъгълна. Тази форма не дава равни права за изява, за това уставно оставихме главнокомандващите да говорят, а ние – да слушаме. То май само един главнокомандващ усетихме да има на масата. Обаче най-силно впечатление ни направи пацифисткото поведение на опозицията. Нищо, че тя се предвождаше от истински генерал и друг лидер, прясно озовал се самостоятелен владелец на армията от продължаващи промяната войни. Хубаво нещо е мирното съвместно съществуване, спор няма. Носи ползи на всички. Като цяло резултатът от масата беше добър, всичко се изясни, поставиха се срокове. Май само две неща не се уточниха: и лекарите специализанти и сестрите по 150% от средната брутна заплата ли ще вземат като основна, щото едните не искат да паднат надолу, а другите им е съвестно да се качат на горе. И втората малка подробност – дали въобще нещо ще стане. Разбира се, както винаги обясненията бяха, че няма пари. Обаче трябваше само ден, за да дойде решението. От най-висока глава. „Борисов: За да има пари за лекарите, българите да почиват у нас, а не в Гърция“. Ние сме абсолютно съгласен. В същност от години не сме ходил в южната ни съседка, обаче Албена не пропускаме. И тази година ще е така, воден от едничкото желание да се осигурят средства за колегите. Кажете го на г-н Борисов тези, дето тайно ни четете и явно се въртите около него.
Хубав край на седмицата. Не заради бонуса почивен ден утре, или прекрасното време навън. Краят е хубав, заради подписания анекс на Националния рамков договор, който урежда какво ние здравноосигурените ще имаме право да ползваме срещу осигуровките си, и какво ние предлагащите здравни услуги ще получаваме за труда си.
„БЛС и НЗОК подписаха анекса към НРД: Повече средства за детско здравеопазване, но без промяна на клиничните пътеки“. Заглавието ориентира във финансовата картинка. А за да добиете по-голяма яснота относно повечето пари за детско здравеопазване ще споменем, че месечното заплащане за дете при общопрактикуващ лекар става от 4,50лв. на 5,40лв. Първичният преглед пък при специалист педиатър достига 52лв и 50ст. Таз колосална сума, с цели 2,5лв. надхвърляща парите получавани от другите специалисти, обаче не се прие радушно от всички. Сайт пуснал дописка „Педиатрите гушват 52 лв. за преглед на дете“. Ние, понеже сме лишени от въображение, отново се обърнахме към изкуствения интелект да ни илюстрира заглавието. Споделяме картинката. Радостно е когато лекарският труд се оценява, а медиите намират правилните думи да изразят признателността си.
Голямата драма, съдейки от медийното внимание, в НРД се оказаха биомаркерите . „Тука има - тука няма: Кой излъга за биомаркерите?“. Ние не обичаме толкова категоричните изрази. В случая по върви да кажем, че не всички казват цялата истина. А тя, бидейки интелигентни наши читатели сигурно се сещате, е свързана с пари. Които към момента се дават от фармацевтичните компании и пациентите. Раздвоени сме кой източник на финансиране възмущава повече т.нар. пациентски организации, щото забелязали сме, те са особено активни когато става въпрос за всичко свързано с лекарствата. По други теми хич не се превъзбуждат до такава степен.
Тази сводка от фронта идва с малко закъснение и извън обичайното време. Ама и ние сме човек, прищява ни се понякога да помързелуваме през уикенда, домашна работа да свършим, когато не сме дежурен. Обаче събитията следват едно след друго и не чакат. А вие като верни и интелигентни наши читатели заслужавате да сте информирани.
„Нов национален протест на млади лекари и медицински специалисти“. Нов е, щото се проведе на 2 юни, а стария беше на 26 май. В същност протестът е един и продължава. Ние отдавана не бяхме виждали хора от лекарското съсловие сами да се организират и излязат спонтанно да протестират. Че нямат гръб, който да ги побутва, си личи даже от лозунгите, дето издигат. Хич не могат да се мерят примерно с цветните професионално направени надписи от типа „Гешев е радост“, с които преди време будни люде отстояваха гражданската си позиция. Вдигнали младите лекари някакви картони, писани на ръка. Неугледен почерк….., извинявам се – за лекари в същност е прекрасен. Та ясно е, че на колегите днес просто им е писнало и не искат така да продължава. И не чакат някой да ги поведе, а излизат сами. Което мисля е най-ценното.
„Здравното министерство приема исканията на медиците, но не решава пряко за парите им“ Абсолютно вярно. Здравният министър лично може да реши само за възнагражденията на 300-те служители в собственото му ведомство. И това с някои условности. Даже за подопечните му държавни структури, наричани авторитетно второстепенни разпределители на бюджетни средства, не може да направи нещо кой знае какво, ако го няма заложено в бюджета. Правилно е посочено също, че не решава пряко. Ама непряко никой не го спира. Чрез възможност да предлага закони, да пише наредби, да посочва проблемите и дава решения. Младите лекари не протестират само за пари. Искат промени в правилата за специализация. Тема 100% от компетенциите на здравното министерство. Ние се изкушаваме да кажем как виждаме внасянето на справедливост в нещата, щото май тя е основната дефицитна стока в обществото ни. Ама няма да ви занимаваме сега. Ще се ограничим във функциите си на редови хроникьор. Във Фейсбук има доволно хора, дето всичко разбират и коментират – оставяме на тях.
Активни действия на фронта и в тила белязаха последните две седмици. “Стотици щурмуваха стоматологичната клиника, в която почина 6-годишно дете“ . Народът взема правосъдието в свои ръце. Много ни се щеше да се похвалим, че това е резултат на развитието на здравната ни система, обаче нейните заслуги в случая са второстепенни. На други институции и органи трябва да сме благодарни за всеобщото чувство сред електората, че справедливостта не вирее по тез географски ширини. За това всеки гледа да се оправя със собствени сили. За разлика от неколцината всезнаещи капацитети, на нас ни е трудно да коментираме трагичния случай. Просто нямаме достоверна информация, а в нея е ключа. Абсолютно сме съгласен, че родителите трябва да научат истината. И не толкова убеден, че това ще стане. Хората искат персонална вина. Но я си представете, че всеки си е свършил работата, обаче всички вкупом са организирани погрешно, което води в крайна сметка до трагедията. Обаче погрешните организатори рядко са преки изпълнители. 4 часова анестезия не е шега работа и грижите за пациента не свършват с извеждането му от операционната. Нито започват с вкарването му в нея. Ние работим с анестезиолози, които лично възприемаме като „летящи холандци“. Щото сме забелязали как след нощно дежурство бързат да се придвижат към други клиники, където са преди обяд. А след обяд пък в трети. За броя, възрастта, и да си кажем честно – понякога компетентността на сестрите да не отваряме въпрос. Идеална среда за малки и големи гафове. Иначе уличното правосъдие, макар и с разбираеми подбуди, рядко води до добри резултати. Искането за задължителни проби за алергии и подобни, чути от протестиращите, в същност само могат да затормозят една вече доволно затормозена система. С краен ефект обратен на търсения.
„Голям протест в Ботевград заради починалото в линейка дете“. Някак почна да ни прилича всичко на вентила на тенджера под налягане. Смърт. Медии. Протест. Коментари за ден. Просто да се изпусне налягането. Ама не е баш като тенджерата под налягане, щото в последната все нещо се сготвя, има резултат накрая. А тук нищо. До следващия случай.
В тила също напрежение. Между войсковите части. „Лекарският съюз е против НЗОК да финансира директно сестри и акушерки“. В становище се обяснява, какви отрицателни последици би имало за здравната ни система подобно действие и колко лошо ще се отрази то. Съсловната организация на сестрите и акушерките контраатакува „БАПЗГ: Финансирането на амбулаторните практики от НЗОК ще подобри грижата за пациентите и ще нормализира здравната система“. Ние изчетохме и двете становища.