Хайде честито! Смяна на главнокомандващите фронта с редовно избрани такива. Ние винаги сме били привърженик на редовната власт, щото така най-точно знаеш на кого да благодариш и кого да попържаш. Имаше един служебен министър, дето по въпрос изцяло в компетенциите му викаше – нищо не зависи от мен, каквото отгоре ми кажат, това правя. А тия отгоре се преструваха, че няма такова нещо. Ама ти като гласоподавател не може да им се разсърдиш, щото не ходеха на избори и им беше все тая за общественото мнение. За личното ти пък – хептен. Не че при партиите стана много по-различно, но там все още наказанието да получиш малко гласове / да изпаднеш от софрата си е валидно и тежко. Та си мислим, по-умните ще внимават в естествения нагон да се правят зулуми.

Но да се върнем на фронтовите въпроси и разгърнем стратегическата карта. Четем коалиционното споразумение и – изненада! Първа, ама най-първа приоритетна политика е: „Извеждане на качеството на живот на хората като първостепенен приоритет с фокус върху здравеопазването, образованието и развитието на пазара на труда.“ Смутени сме. Личният ни опит, както и цялостното наблюдение на политиката в България, показват, че деклариран фокус върху здравеопазването води най-вече до  изгаряне на здравния министър. Знаете какво става във фокусното разстояние на лупа, поставена под слънчеви лъчи. Обаче после си рекохме, че фокусът може да не е толкова страшен, щото ще е разсеян. Неясните предизборни програми за сектора на политическите партии ни вдъхват надежда, че трябва да е такъв. Доц. Кирилов може да е спокоен. Ама да не забравя слънцезащитния крем за всеки случай. Че слънца много, някои с голяма енергия.

„Новият здравен министър: Ще се съсредоточа върху надграждане на започнатото“ Интелигентно и културно предаване на властта. Ние пък се замислихме, какво е започнатото? Нямаше много за мислене. Д-р Кондева стартира ударно с разрешението за нова частна болница в София, после я натиснаха да го оттегли. Не ходеше да се снима на терена до летището, все към ливадите на Горна Баня я теглеше с Главчев. Новина от седмицата насочва към отговора, какво е започнатото: „МРРБ издаде виза за проектиране на детската болница“. Казвал съм го и преди. Тази болница ще е неизчерпаем извор на позитивни заглавия и пиар за всеки, докоснал се до нея. До момента, в който и ако се построи де. После следва лошото. Но то е далеч, да не го мислим. Сега да очакваме следващите важни новини. Примерно - Електрохолд даде положително становище за присъединяване към преносната мрежа, после Софийска вода -  за ВиК. Поводи за празник – много. Злите езици казват, че проблем щял да бъде персонала. Но това категорично не отговаря на истината. Чухме, че МЗ е приютило доста народ  все работещ за Националната детска болница. Отделно  има цяла Здравна инвестиционна компания с щатна администрация посветена на въпроса. Хора има.

Хора няма. Ама в Перник.  „Няма желаещи да работят в Детско отделение в Перник, от седмица няма и нощни  дежурства“.

Пред Коледа стават чудеса. „Личните лекари вече имат пълен достъп до електронните здравни досиета на пациентите си“.  Имали сме възможност да изкажем удовлетворението си от развитието на електронното здравеопазване през последните години, което е удобство и пести време както на пациенти, така и на лекари. Даването на пълен достъп до досието  е важен инструмент за лекаря. Помага бързо да се оцени медицинската история, промените  в показателите през годините, да се избегнат ненужни повтарящи се изследвания и пр. Може да спести пари,  осигурява точност. Точност казваме… Да направим едно уточнение. Пътечната медицина, развивана в последните две десетилетия у нас, предполага в документите на пациентите приоритетно да се вписва не това, което реално им се е случило, а това, което касата изисква, за да заплати дадено лечение или диагностика. Вече имаме поколения лекари, обучени в този дух на административна съобразителност. За да се задоволят все по-разрастващите се и често променящи се формални изисквания от страна на касата, масово се ползват шаблони. Те са проверени, че минават контроли и гарантират получаване на заветните финанси. Уникалният ни роден опит,  успяващ да натика десетки хиляди болести и над сто хиляди термина, процедури и изследвания в   267 клинични пътеки сам по себе си е първопричина за тежко изкривяване на медицинската реалност. Вече никой не пише диагнози, които е учил в дебелите книги. Важно е името на клиничната пътека, както и изискваните кодове в нея.  За това ние, като стараещ се да работи добре клиницист,  когато разглеждаме документите на даден пациент гледаме да  питаме – истина ли е написаното? Такива ли са били оплакванията Ви реално? Това дали Ви е правено? И често получаваме негативен отговор. А ако нямаме отговор се въздържаме  да приемаме всичко за чиста монета. Та достъпът до досиетата е хубаво нещо, ама имайте едно на ум, колеги, относно написаното в тях.

„Предколедно! Взеха 2 милиона лева от фонд инвитро“. Заглавие от сайта на фондация „Искам бебе“.

Да честитим Нова година на всички, посрещнали празника в окопите на здравеопасния фронт и на техните командващи!  Както и онези в тила, дето избират командващите. Те определят важните неща – доставки, снабдяване, поръчки. Невидима, но отговорна задача, от която зависи успеха на всяка фронтова кампания. След личните такива, естествено. За всичко обаче са необходими ресурси. Измислени от древните финикийци. Трябва само някой да ги поиска. За щастие има кой:  Български лекарски съюз!

„Брънзалов: Трябва да се вдигне здравноосигурителната вноска“ ни информира сайт. Д-р Брънзалов е председател на БЛС, а сайтът се позовава на негова изява в телевизора. Изгледахме я. Интересно ни е защо трябва. Правилни неща каза за личните лекари, застаряването, административната тежест. Ама като почна по любимата тема на лекарския съюз – финансовата, нещата доста се омазаха. Ние  следим работите и бяхме учудени да разберем, че сме били последни по процент разходи за здравеопазване  от БВП в Европейския съюз. Проверихме. Не сме. Някъде под средното сме. Зад нас са Словакия, Латвия, Хърватска, Литва, Естония, Унгария, Полша, Ирландия, Румъния, даже Люксембург. А що са ни малко парите тогава? Ами щото толкова произвеждаме, толкова са ни заплати и пенсии. Не е проблема в процента, дето харчим за здравеопазване. Проблемът е в общите пари, дето имаме за харчене. Да се върнем на здравната вноска. Не разбрахме каква е връзката между нея и застаряването на общопрактикуващите лекари. Търсихме и в Google, но никъде няма описан ефект някой да се е подмладил, като са му увеличили данъци и вноски. Пък на нас, с Новата година ни ги увеличиха. Януари при същата заплата ще вземем по-малко пари от декември, щото максималния осигурителен праг се вдигна. БЛС и те дават своята лепта по въпроса. Членския внос го обвързали с минималната работна заплата. Тя скача, скача и членския внос. Хитро. Зависимостта на едното с другото е толкоз смислена, колкото подмладяването на личните лекари и здравната вноска. Та сме разколебани. Да  вземем да сложим едни 14.6% здравна вноска, колкото е в първенеца Германия, вместо нашите 8%.

Случи се! Успяхме!

Не, не пиша за Шенген. Прескочихме границата от 10 милиарда лева! Събрани заедно, гласуваните тази седмица проекти за бюджет на НЗОК и този на Министерство на здравеопазването, правят скромните 10 741 780 900 лв.! Е, общата сума, дето трябва дадем под формата на здравни осигуровки и данъци ще е малко по-малка, понеже има там едни трансфери от МЗ към НЗОК, но числото пак си остава над кръглите десет милиарда. Това са само гарантираните от държавата пари към сектора за следващата година. Не сме чули Дянков да се обсъжда пак за финансов министър, така че е сигурно получаването им. Но има още няколко милиарда. Тях ще трябва да извадите от джоба, за да ползвате услугите на  родното здравеопазване. Данните на Евростат показват, че през 2022г. при средно ниво на доплащане в съюза от 13,98%, ние убедително сме водили останалите държави с 35,08%. Добрите постижения трябва да се бранят и отстояват.

В последните години, гледайки широките пръсти на служебни или откровено популистки мнозинства по темата бюджет,   първото, което ни идва на ум е мъдрия шопски въпрос „Оти ги ручàхме жабетата?“.

Нека поясня. 2011г. парите за МЗ бяха свити на 347 милиона, а тези на НЗОК - 2,6 милиарда. Събрани, да сме точни, всичко беше 2 984 530 000 лв. Комбинативни финансисти даже бяха измислили номер от касата да се правят трансфери към министерството, а 1,4 милиарда преминаха директно към централния бюджет, за да се гордеем с финансова дисциплина пред света.  За нас пък, като здравен министър, остана елементарното изискване да правим реформи с намалените ресурси, от които всички да са доволни и в бонус много да ни харесват. Ние винаги сме били лоялни към хората, дето са ни гласували доверие и принципно сме екипен играч. За това публично сме избягвали критики. Ама при закрити врати не си траем много. Бая се сдърпахме в един момент заради финансовите гимнастики на наш гръб. Пред Изпълнителната комисия на ГЕРБ си позволихме да възразим на лидера на партията със същия цветущ език, с който той ни разясни ситуацията. Това предизвика искреното възмущение на шефката на касата, присъствала също на срещата. Даже изръси нещо от сорта: „Господин премиер, възмутена съм, как позволявате министър да ви говори с такъв тон?“. Зелени бяхме, идеалисти. Постната пица не ни отказа да си гледаме работата. И малкото увеличени средства тук-там гледахме да ползваме за подобрения. Пък да бъркаме в меда и да ближем ръце даже на ум не ни е идвало. А бе има какво да споделим от кухнята на правенето на бюджети. Днес тя ни изглежда сведена до предлагане на полуфабрикати на кредит, с които системата не расте, а само тлъстее. Нездравословна работа.