Миома на матката е най-честия доброкачествен тумор, диагностициран от гинеколозите. Може да бъде открит случайно при гинекологичен преглед у безсимптомни жени, или да причинява оплаквания –  кръвотечения, водещи до анемия, болки, подуване на корема и др. След появата на ултразвука диагнозата е лесна и позволява да се определи броя на миомите възли, техния размер, разположение в мускулатурата. Обичайно възлите имат кръгловата форма с ясно видима граница, ултразвуковата им плътност е подобна на тази на миометриума, по-често по-ниско ехогенни, но при наличие на калциеви отлагания могат да се установят и хиперехогенни участъци – по капсулата или в самия възел. Когато нарастването на миомата не се съпътства с адекватно развитие на кръвоснабдяването ѝ в нея настъпват промени – най-често хиалинна дегенерация и по-рядко кистична. Това може да бъде свързато със симптоми (болки) или без каквито и да е оплаквания. Променената миома може да постави диагностични проблеми, особено при жени, без анамнеза за такъв тумор до момента.
Пациентка на 47 г. е диагностицирана с киста на яйчника и насочена за оперативно лечение. От няколко месеца се оплаква от по-обилни менструации,  установила подуване на корема в долната част. Има две раждания с цезарови сечения. Взета цитонамазка – ПАП 2,  туморните маркери CA 125 и HE 4 са в норма.

При прегледа - маточната шийка е без видими изменения. Установява се плътна формация в малкия таз достигаща до пъпа. Ултразвук – еднокамерна киста с гладки вътрешни стени, матката не може ясно да се визуализира, идвайки след менструация не може да се локализира маточната кухина по ехото на ендометриума (1). В дясно се вижда яйчник с нормални размери, в ляво не. Самата течност в кистата е с ехонегативност подобна на урината. Подозрението, че не става въпрос за тумор от яйчников произход се появи още при гинекологичния преглед – маточната шийка беше свързана с формацията и синхронно реагираше  при натиск, въпреки ограничената подвижност на тумора. Но това не може да се приеме като решаващо доказателство, поради възможността матка и аднекси да са в блок с адхезии помежду им. Невъзможността ясно да се визуализира маточна анатомия също наведе на мисълта, че кистата и околните меки тъкани в същност са самата матка – силно променена. Беше измерена дебелината на капсулата, която варираше в различните участъци от 9 до 15 и повече мм, което не е обичайно за доброкачествена яйчникова киста (еднокамерност, гладки вътрешни стени, ниски маркери). Вероятността за параовариална киста беше изключена поради дебелната на капсулата. Невъзможността да се визуализират двата яйчника все още обаче не изключваше тумор с яйчников произход. Като диференциална диагноза в съображение влизаха пиосалпинкс (малко вероятен поради липсата на анамнеза, клиника, размера, кръглата форма, бистрата течност), хидросалпинкс  - с изключение на ехогенността на течността също малко вероятно поради горните съображения. Наличието на две коремни операции – ражданията с цезарово сечение изключваше вероятността за маточна малформация  (рог с хематометра например, въпреки че ехогенността на течността беше различна от  тази на кръв). Вариантът за тумор на цервикалния канал (или истмус) водещ до акумулация на течност и раздуване на маточното тяло от нея беше отхвърлен поради наличието на редовни менструации, както и нормалната цитонамазка. В същност такъв вариант винаги  трябва да се обмисля, защото карцином на ендоцервикса изисква радикална оперативна намеса, а не семпла хистеректомия.
На пациентката беше препоръчано да направи ЯМР, като образно изследване даващо най-добра информация за структурата на матката,

Ракът на маточното тяло (ендометриума) е най-честото злокачествено заболяване, с което гинеколозите се срещат. Годишно в България се откриват около 1300 нови случая. Най-често заболяването се проявява след менопаузата  – пикът е около 65-70г. възраст. Появата на кървене при такива жени често е първия симптом на болестта  и сигнал, че трябва да се потърси веднага лекарска помощ. До колкото в тази възрастова група никой отдавна не мисли за бременност, то решението да се премахне заболелия орган  чрез операция (хистеректомия) е лесно. В същност правилното лечение е премахване не само на матката, но също на яйчници, маточни тръби, лимфни възли в таза и около големите съдове. Въпреки че, основно засегнати са жените в посочената възраст, рак на маточното тяло се среща макар и по-рядко при млади жени, които имат менструация, а някои от тях и планове за бъдещи бременности. Според статистиката у нас – 1,72% от заболелите са до 40 г. възраст, а тези под 45г. възраст – около 5%. Имайки предвид, че все повече жени отлагат плановете за забременяване за по-късно, както и наблюдаваната тенденция за повишаване на броя на младите хора с наднормено тегло (рисков фактор за този вид рак), вече не е изключителна рядкост да се открият пациентки с рак на маточното тяло, които обаче искат да запазят матката, защото имат планове да раждат. В такива случаи предложението за оперативно лечение  - хистеректомия за тях не е лесно за приемане, защото ги лишава от възможността да забременеят. За щастие днес има възможност при определени случаи отстраняването на матката да бъде избегнато  до завършване на репродуктивните планове.

Първото, което трябва да се отбележи е, че съвсем не при всички случаи на рак на маточното тяло е удачно и възможно да се предприеме консервативно лечение, т.е. такова, при което матката се запазва. Както беше отбелязано по-горе, обсъждането на подобна възможност трябва да се прави само при млади жени, желаещи тепърва да забременяват.

В края на 19 век в медицинските среди започва да се говори, че между развитието на рака на гърдата и яйчниците съществува някаква връзка. Първо Thomas William Nunn съобщава за случай, при който болестта е претърпяла обратно развитие месеци след спиране на менструацията, после немският лекар Albert Schinzinger предлага на конгрес на хирурзите отстраняване на яйчниците като метод на лечение за рака на гърдата, въпреки че той самият никога не го е прилагал. През 1895г американецът George Thomas Beatson извършва първото двустранно отстраняване на яйчниците при жена с рак на гърдата, а по-късно публикува три такива случая в The Lancet. В следващите десетилетия операцията не се прилага масово поради високата смъртност свързана с нея, а ясни  доказателства  за благоприятния ѝ ефект върху заболяването липсват до средата на 20 век.  По -късно се потвърждава, че отстраняването на яйчниците като цяло има позитивен ефект както върху развитието на болестта, така и върху преживяемостта при пациенти с рак на гърдата. Сравнително често препоръчвана като операция до преди няколко десетилетия, днес обаче  рядко се налага яйчниците да бъдат отстранявани. Това е така, защото бяха направени важни открития свързани с механизма, по който яйчниците (в същност хормоните отделяни от тях) оказват ефект върху тумора, а в същото време бяха създадени лекарства, които да противодействат на тези механизми. Днес може да установим във всеки конкретен случай на рак на гърдата каква е неговата степен на чувствителност към половите хормони (естроген и прогестерон), произвеждани основно от яйчниците, с което да се прецени до колко самите хормони играят роля за развитието на болестта. Съответно ако има такава -  на разположение са лекарства, които могат да блокират работата на яйчниците (да спрат в тях производството на хормони) – гонадотропин рилизинг хормон аналози. Което прави отстраняването на яйчниците ненужно. Освен това съществуват  лекарства, които неутрализират  ефекта половите хормони на ниво клетка (тамоксифен) , както и такива, които въобще пречат за образуването на полови хормони в други тъкани – ароматазни инхибитори.

Защо не е добра идея да си правите такива изследвания с цел скрининг*?
Туморните маркери са молекули или субстанции произвеждани от злокачествени туморни клетки, които ги отделят в кръвната циркулация и там могат да бъдат открити с определени тестове.
Звучи изключително примамливо загрижените за здравето си хора без оплаквания периодично да правят подобни тестове, като по този начин, установявайки повишени стойности на даден туморен маркер, да предприемат своевременно мерки за откриване на определен тип тумор, преди още да са се появили симптомите. Всички знаят, че колкото по-рано бъде диагностицирано едно раково заболяване, толкова по-успешно то може да бъде лекувано. Идеята туморните маркери да се ползват за скрининг* e привлекателна, но уви – към момента очакванията не се покриват от резултати. Защо? За да може да откриваме рано дадено злокачествено заболяване с някакъв тест, той трябва да е чувствителен – в идеалният случай ако тестът е положителен, това да означава, че 100% имаме съответното заболяване. Тестът също трябва да е специфичен - пак в идеалния случай, ако тестът е негативен - то със сигурност да може да се отхвърли точно определено раково заболяване. За съжаление всички туморни маркери са много далеч от подобни стойности. В същност голяма част от туморните маркери освен от злокачествени клетки могат да бъдат произвеждани от доброкачествени тумори, а също и от здрави тъкани при определени състояния. Отделно повечето туморни маркери могат да бъдат увеличени при различни видове рак, а не са свързани с точно определен тип.