В края на 19 век в медицинските среди започва да се говори, че между развитието на рака на гърдата и яйчниците съществува някаква връзка. Първо Thomas William Nunn съобщава за случай, при който болестта е претърпяла обратно развитие месеци след спиране на менструацията, после немският лекар Albert Schinzinger предлага на конгрес на хирурзите отстраняване на яйчниците като метод на лечение за рака на гърдата, въпреки че той самият никога не го е прилагал. През 1895г американецът George Thomas Beatson извършва първото двустранно отстраняване на яйчниците при жена с рак на гърдата, а по-късно публикува три такива случая в The Lancet. В следващите десетилетия операцията не се прилага масово поради високата смъртност свързана с нея, а ясни  доказателства  за благоприятния ѝ ефект върху заболяването липсват до средата на 20 век.  По -късно се потвърждава, че отстраняването на яйчниците като цяло има позитивен ефект както върху развитието на болестта, така и върху преживяемостта при пациенти с рак на гърдата. Сравнително често препоръчвана като операция до преди няколко десетилетия, днес обаче  рядко се налага яйчниците да бъдат отстранявани. Това е така, защото бяха направени важни открития свързани с механизма, по който яйчниците (в същност хормоните отделяни от тях) оказват ефект върху тумора, а в същото време бяха създадени лекарства, които да противодействат на тези механизми. Днес може да установим във всеки конкретен случай на рак на гърдата каква е неговата степен на чувствителност към половите хормони (естроген и прогестерон), произвеждани основно от яйчниците, с което да се прецени до колко самите хормони играят роля за развитието на болестта. Съответно ако има такава -  на разположение са лекарства, които могат да блокират работата на яйчниците (да спрат в тях производството на хормони) – гонадотропин рилизинг хормон аналози. Което прави отстраняването на яйчниците ненужно. Освен това съществуват  лекарства, които неутрализират  ефекта половите хормони на ниво клетка (тамоксифен) , както и такива, които въобще пречат за образуването на полови хормони в други тъкани – ароматазни инхибитори.