Преди много години като участъков акушер-гинеколог попълвахме карти за женска консултация. Там имаше графа – месторабота. Не рядко след въпрос къде работи, наши сънароднички от определен етнос отговаряха: „У социало“ („в социалната служба“ -б.пр.). Въобще не бяха социални работнички. Просто получаваха социални помощи, при това толкова дълго и масово, че бяха възприели това за работа. Тъй де, да ходиш от време на време да се подписваш си е вид труд. Започваме с тези спомени, защото имаме усещането, че нещо подобно се случва с целокупния народ по темата ТЕЛК. Конкретния повод:  „..Жена, дарила черен дроб на дъщеря си, отново е без ТЕЛК“. Национална медия в типичния си стил демонстрира загриженост за хората. Даже в предаването за продуктово позициониране на висши политически длъжности „Защо, господин министър?“ пита от упор здравния такъв.  Отговорът по-скоро приятно ни изненада. В смисъл, че доц. Кирилов не се закани да поправи представяната за несправедливост ситуация, а разсъждава малко по въпроса, до колко определени медицински състояния  намаляват трудоспособността на хората и имат ли те нужда от трайно освидетелстване. Щото ние знаем за много случаи, където дадени  операции, освен безспорно необходимото време за възстановяване от дни и  седмици, пряко сили месеци, стават причини да се ползват с години разни социални придобивки, под рубриката намалена трудоспособност. А такава реално няма. Разбираме ги хората. Доходите не са големи, имали възможност с нещо да си помогнат - пускат документи към ТЕЛК-а. Пък  даже доходите ти да са прилични, да имаш кола за сто бона, що да не се уредиш с пропуск за паркирането ѝ на специалните места? Не вярвате? Отидете на паркинга на който и да е хипермаркет и загледайте  т.нар. хора с  увреждания. Социална държава сме си, това е истината. Е, малко изкривена е тази наша социалност, щото в тарапаната всички да имат ТЕЛК решение, тези, дето баш имат нужда от такова обикновено остават назад или получават компенсация, дето хич не им е адекватна. И сега може би ще ни се разсърдят, като ни четат. Те и другите ще ни се разсърдят, които нито са инвалиди, нито болестта или прекараната операция им пречат да си намерят или си гледат работата. Ама що да го правят, след като държавата плаща, па макар и мизерно?

Допускаме, че тази седмица всичко в здравеопазването ще ви изглежда бледо и лишено от интрига, на фона на шеметните международните дела. Ситуацията  толкова бързо се променя, че само най-повратливите наши интелектуалци успяват да застанат с правилната страна на тялото си. Демократични партии пък са заели поза,  като тази на  др. Живков в началото на перестройката. А допингирана от презокеанските новини антибългарска партия тръгва на щурм, в желанието си да ни извади от Европа и поднесе на източния си господар.  Обаче вие не подценявайте  ситуацията на здравеопасния фронт.  Искате – не искате, винаги има риск да получите повиквателна за него. Бъдете информирани.

„С 65 милиона ''олеква'' бюджетът на НЗОК“ Редукцията на тегло не е значителна, имайки предвид, че тази година въпросният бюджет ще е по-голям с над 1 милиард и 200 милиона лева спрямо миналогодишния. Сигурни сме, че ако имаше начин политиците щяха  да го орежат още, в преследване на заветните 3% дефицит. Само че парите на здравната каса са увеличени, не защото някой е решил да даде на здравеопазването повече (както например става с любими на властта ведомства и администрация), а защото тази година ще ни удържат повече здравни вноски и данъци. Та практически няма място за много големи фокуси. Друго е интересно в новия проект за бюджет. Въвежда се механизъм за намаляване на цените, по които касата заплаща медицинските услуги, в случай, че бройката им стане по-голяма от планираната. Което със сигурност ще се случи, както беше миналата година. И както винаги е имало напън да бъде. То и до сега имаше  възможност за намаление на цените, но работата зависеше от БЛС и никога не се е стигало до нея. Просто се трупаха задължения. Вече не. За протокола лекарският съюз ще бъде поканен след 31 май на „преговори“, но ако не се стигне до решение, касата ще приложи сама редуциращ коефициент. Очакван развой, с дългосрочни последици превръщането на болничното лечение  в сезонна дейност. При такава конструкция големият зор ще бъде да ви вкарат в болница първите пет месеца. После няма да сте толкова желани, освен ако не спонсорирате в брой лечебното заведение. Вие ще спонсорирате, при зор няма къде да ходите. Подозираме, какво си мислите. Сигурно нещо от рода на „не им стигнаха парите на докторите“. Да направим уточнение, щото не знаете. Това, че тази година бюджетът на касата ще е с 16% по-висок, не значи, че работещите в болниците ще получат 16% по-високи заплати. За мнозинството най-вероятно увлечението ще е някъде към 0%. Къде отиват парите? Дифузия по многото болници, собственици….техните покровители….за осигуряващите техническите условия бизнеса да се развива. Става ли ясно?

„Ръстът на хоспитализациите е заради многото болници“ Интервю с управителя на НЗОК, чиито мандат изтича.

Чудехме се дали има смисъл от нашите сводки. Тъй де,  държавата е във война по всички фронтове.  Институциите се бият, обслужвайки едни или други интереси. Избори, фалшификации, касирания, пренареждания, влизане и излизане от парламента по никое време …  А бе пълен хаос. А виновни няма. Та на този фон, се появи колебание до колко въобще би ви интересувало какво става на здравеопасния фронт. Едно проучване на общественото мнение обаче ни наведе на мисълта, че може още да ви е интересно.

„"Алфа Рисърч": Българите искат здравеопазването да е топ приоритет в бюджета“ Попитали социолозите в кои сектори трябва да има най-значително увеличение на бюджета за 2025г. и 57,5% от хората казали: в здравеопазването. Направо отвели останалите възможности  - пенсии, образование, култура и т.н. Коя политическа партия  е събирала скоро такава подкрепа? Интересна дисциплина е социологията. Ние не се съмняваме в достоверността на данните от агенцията, която лично уважаваме. Но се чудим, ако въпросът беше малко по-различно формулиран,   например -  „за какво сте готови да платите повече на бюджета, за да има там повече увеличение?“, какъв щеше да е отговора? Щото сме установили разлики в нагласите, когато трябва да се внася в общото или да се тегли от него. Второто е много по-добре възприемано от всички. Виждаме го всеки ден в мерака да се точат средства от солидарната ни здравна каса. Къде с нова болница, къде с друго. Приоритет, това е положението.

„Близки на пациенти разказаха шокиращи болнични истории“ Възрастна жена счупила кост. Спешна помощ я накарала да подпише документ, че иска точно в определена болница да я закарат, без тя да има подобно желание. В болницата казали – операция. „Кое си избирате - имплант или пластина? 2000 или 4000 лв." задала основополагащия въпрос старшата сестра. Обаче според потърсено второ мнение на лекар жената въобще не била показана за операция. Което рязко намалило интереса към нея, до степен да остане без никакво лечение. Хората се шокирали. Така става, като не познават основни принципи на функциониране на родното здравеопазване. Преди много години, когато за сефте почнахме работа със здравната каса като специалист, върнал се от гурбет, бяхме също така шокиран.

Ботулинова седмица. Историята с мнимата дерматоложка, пратила 11 жени в болница така се предъвка от медиите, че за нас не остана почти нищо да коментираме. В един момент имахме очакване, че президентът ще свика Консултативния съвет за национална сигурност по темата. Той обаче ни изненада – ще го направи, ама по друг въпрос – борбата с вейповете. Прави са тези от вас, които забелязаха готовността на част от населението да му бъдат инжектирани и вливани всякакви неща, стига да не са ваксини. Щото знаете, никой не знае какво има в последните. Виж, девойка с чудно име, за която подозираш, че няма медицинско образование, да те боде и ти вкарва течности през кожата във фризьорски салон  – това е в реда на нещата. Там сме сигурни, че не ни чипират, стерилизират и модифицират. Важно е да има далавера, или да го кажем по – интелектуално – промоция. Покрай случая с разкрасяващите  процедури се повдигна завесата за цял клон на нелегалната медицина, упражнявана извън кабинети и лечебни заведения от всевъзможни субекти. Медицинската полиция се активизира. Даже БЛС, който по принцип избягва  маловажните въпроси кой къде и какво работи взе отношение. Накрая всичко завърши с хепи енд. Красотата на нацията беше спасена с извънредна доставка на ботулинов антитоксин.

Спадналият клепач и изкривената устна са сериозни състояния, но да си кажем честно, нас ни шокира друга новина от седмицата.  „Мъж, заснет да скача пред коли в София, се самоуби със скок от високото 2 дни по-късно“ Може би сте гледали клипа, човекът с окървавеното лице, към когото снимащият се обръща с „мършо“. Хвърляше се към движещите се коли. На външен вид – обикновен, като хилядите минаващи покрай нас всеки ден. Викнали патрул, отвели лицето в РПУ . Дошла Спешна помощ –  направили инжекция. Не бил настанен в психиатрична клиника, щото нямало места? Полицаите пък го пуснали, щото нямало престъпление. Два дни по-късно полетял от петия етаж на блок в Младост.  Тъжна история. След такива случаи  си мислим за любовта, която хората имат към животните. Ако някой беше ударил с кола нечие домашно куче, сигурно възмущението на обществото щеше да бъде огромно, а медиите щяха да разтягат случая поне три дни. Хората обичат животните, мъчно им става за тях. Виж  „мършите“ не заслужават подобно отношение и чувства. Спомнихме си истории от времето, когато бяхме главнокомандващ. Май д-р Гълъбова, ако не ме лъже паметта, ни беше дала един фото албум. От ония старите - със снимки на хартия. За условията в психиатриите. Където лежат „мършите“. Беше покъртително. А на нас ни стана тъпо, че сме министър в страна, където има такива заведения. Та решихме да действаме. Да направим нова хубава психиатрична болница. Бяха години на постната пица, майсторът ѝ не даваше доброволно пари. Шансът ни беше да получим подкрепа свише. И знаете ли какво направихме? Изтъпанихме се с фотоалбумчето в Бояна, пред министър-председателя, да му го покажем, да искаме съдействие. Глупави и наивни бяхме. Хората обичат като идеш да им занесеш добра новина, да ги зарадваш, развеселиш. Не да ги обременяваш с човешки трагедии. Та освен да затвърдим неодобрението за дейността си, не сме сигурен, че друго успяхме да направим.