Хормонозаместващата терапия (ХЗТ) в годините около менопаузата си остава златен стандарт за облекчаване на тежките климактерични симптоми наблюдаващи се при част от жените. При това въпреки страховете от странични ефекти, някои, от които получиха прекалено широк медиен отзвук. Само ще спомена, че проучванията, които разбуниха духовете дойдоха отвъд океана и бяха върху жени преминали отдавна в постменопаузата и приемащи медикаменти различни от наличните на европейския пазар.

Поради което данните от тях трябва да се приемат с условие.

Скорошна предварителна публикация в BMJ разглежда риска от венозен тромбемболизъм при жени приемащи ХЗТ.

Изводите от мета – анализа са, че оралните естрогени увеличават риска от два до четири пъти, като най-значителен е той през първата година на лечение. В същото време трансдермалното приложение на естрогени почти не е имало отношение към венозния тромбемболизъм (ВТЕ). Това важи и за пациентки с висок риск от ВТЕ (тромбогенни мутации или затлъстяване), при които рискът при орално приложение нараства още повече, за разлика от трансдермалния път, при който изглежда няма промяна. Приложението или не на гестагени успоредно с оралните естрогени не променя риска (въпреки че скорошни проучвания подсказват, че вида на гестагените е от значение – вероятно норпрегнаните го увеличават, за разлика от микронизирания прогестерон, който изглежда няма отношение).

Публикацията е интересна от практическа гледна точка, защото по съвременните правила ХЗТ се предписва „в най-малката ефективна доза за най- краткия възможен период от време”. Имайки предвид, че през първата година от приема рисковете от карцином на млечната жлеза са минимални, на преден план излиза риска от ВТЕ. Използвайки трансдермално естрогени може още да подобрим съотношението полза – риск от приложението на ХЗТ, която при определени пациентки е повече от наложителна.

Източник: BMJ  2008;336:1227-1231 (31 May), doi:10.1136/bmj.39555.44194