В края на 19 век в медицинските среди започва да се говори, че между развитието на рака на гърдата и яйчниците съществува някаква връзка. Първо Thomas William Nunn съобщава за случай, при който болестта е претърпяла обратно развитие месеци след спиране на менструацията, после немският лекар Albert Schinzinger предлага на конгрес на хирурзите отстраняване на яйчниците като метод на лечение за рака на гърдата, въпреки че той самият никога не го е прилагал. През 1895г американецът George Thomas Beatson извършва първото двустранно отстраняване на яйчниците при жена с рак на гърдата, а по-късно публикува три такива случая в The Lancet. В следващите десетилетия операцията не се прилага масово поради високата смъртност свързана с нея, а ясни  доказателства  за благоприятния ѝ ефект върху заболяването липсват до средата на 20 век.  По -късно се потвърждава, че отстраняването на яйчниците като цяло има позитивен ефект както върху развитието на болестта, така и върху преживяемостта при пациенти с рак на гърдата. Сравнително често препоръчвана като операция до преди няколко десетилетия, днес обаче  рядко се налага яйчниците да бъдат отстранявани. Това е така, защото бяха направени важни открития свързани с механизма, по който яйчниците (в същност хормоните отделяни от тях) оказват ефект върху тумора, а в същото време бяха създадени лекарства, които да противодействат на тези механизми. Днес може да установим във всеки конкретен случай на рак на гърдата каква е неговата степен на чувствителност към половите хормони (естроген и прогестерон), произвеждани основно от яйчниците, с което да се прецени до колко самите хормони играят роля за развитието на болестта. Съответно ако има такава -  на разположение са лекарства, които могат да блокират работата на яйчниците (да спрат в тях производството на хормони) – гонадотропин рилизинг хормон аналози. Което прави отстраняването на яйчниците ненужно. Освен това съществуват  лекарства, които неутрализират  ефекта половите хормони на ниво клетка (тамоксифен) , както и такива, които въобще пречат за образуването на полови хормони в други тъкани – ароматазни инхибитори. Всичко това прави в голяма степен ненужно отстраняването на яйчниците с цел да намаляване негативния ефект на произвежданите в тях хормони върху растежа на тумора.

   Има ли случаи, когао днес се препоръчва отстранване на яйчниците при заболели от рак на гърдата?

Двустранната салпингоофоректомия (аднексектомия) – т.е.  отстраняване на яйчници и маточни тръби  и днес може да бъде обсъждана като алтернатива на медикаментозното лечение в определени случаи на хормонално чувствителни тумори при жени, които нямат планове за бъдещи бременности. Например при невъзможност да се използват дадени лекарства.  Но основното показание, за което се препоръчва е с профилактична цел и е свързано с вероятността за развитие на злокачествени заболявания на други органи. При пациентки с мутация BRCA 1/2.

До 25% от случаите на рак на гърдата са поради  фамилна обремененост , а от тях най-честата – около 20% причина е мутациите  BRCA1 /2. Освен повишения риск от развитие на рак на млечната жлеза ( 65% до 70г. възраст при BRCA 1и 45% при BRCA 2), носителите на тези мутации имат повишен риск от развитие на рак на яйчника – около   45% (BRCA1) 11% (BRCA2). В същност 15% от всички случаи на рак на яйчника се дължат именно на тези мутации. Премахването на яйчниците и маточните тръби  при наличието им  намалява значително заболеваемостта и смъртността  от рак на яйчниците, а освен това  рискът от рак на млечната жлеза се намалява също с между 40 и 70%. Настоящите препоръки са за извършване на такава операция при жени завършили репродуктивните си планове и възраст 35-40 години в случаите с BRCA1 и 40-45 за носителите на BRCA2. До колкото има сериозни данни, че ракът на яйчника най-често произлиза от клетки на свързаната с него маточна тръба, то възможна опция, която е обект на проучване,  е премахване само на маточните тръби. Какъвто и да е обемът на операцията, днес тя се извършва лапароскопски, което осигурява минимална травма и бързо възстановяване на пациентите.  Заслужава обсъждане и на въпроса за отстраняване на матката по време на такава операция. Причините – носителите та BRCA мутации имат повишен риск от развитие на рак на ендометриума (на маточното тяло), като за един от по-редките му и лоши варианти – серозно – папиларния,  рискът може да е до 18 пъти по-висок. Освен това широко прилагането на лекарството тамоксифен за лечение на рак на млечната жлеза също е свързано с повишаване на риска от рак на матката. Извършването на хистеректомия (премахване на матката) по време на профилактична аднексектомия дава по-голяма свобода в случай на необходимост от приемане за определено време на хормонозаместителна терапия след кастрацията – могат да се предписват само естрогени, които изглеждат по-малко опасни от комбинираните с гестаген медикаменти.  До колкото премахването на матката понастоящем не фигурира в препоръките за поведение, обсъждането за подобно разширяване на операцията трябва да става строго индивидуално, като се пресметнат ползите и потенциалните рискове при даден пациент.

В заключение – премахването на маточни тръби и яйчници остава златен стандарт за профилактика на тумори свързани с BRCA мутации. Тъй като не съществува сигурен метод за скрининг на рак на яйчника, това трябва да бъде препоръчано на жените  носители на тези мутации, които нямат планове за повече раждания. Най-известната фигура, подложила се на такава профилактична операция е Анджелина Джоли, която съобщи през 2015г., че е претърпяла лапароскопска салпингоофоректомия на 39г. възраст поради BRCA 1 мутация.