Как започва раждането, кога да отида в болница? Тези въпроси вероятно ще предизвикат усмивка у раждалите жени, но в същност са едни от най-често задаваните от бъдещите майки в края на бременността.

Продължителността на бременността при човека е около 280 дни, считано от първия ден на последната менструация. Това прави 9 календарни месеца, но акушерите използват лунарни, всеки, от които е по 28 дни – т.е. продължителността на бременността е 10 лунарни месеца.

Още по-точно е, когато изчисляваме в гестационни седмици (г.с.), така продължителността и става 40 г.с. Определената дата за раждане (термин) е само ориентировъчна, големият процент от жените раждат между 37 и 42г.с. След този срок се говори за преносена бременност, а ражданията преди него – за преждевременни. Освен последната менструация, която не винаги е надежден критерий за изчисление, за определяне на термина от особено значение е ехографията – особено направена в първото тримесечие на бременността. В края на бременността поради проявяващите се вече индивидуални различия в размерите на плода и ехографията става не особено точен метод. Определянето на срока на бременността и предполагаемото раждане по датата на първото усещане на детските движения има само историческо значение поради значителната си неточност.

Възможно е от няколко дни до часове преди раждането да се появи слабо кръвенисто течение (бележене) и/или изпадането на гъст слузест секрет от половите органи, известен като слузеста запушалка. Доста популярна сред бременните, в същност това е секрет, който се е събрал в канала на маточната шийка по време на бременността. Когато започва изглаждането и разширението на маточната шийка, той изпада. Тогава може да се появи и слабото кръвенисто течение. Може да е свързано с болки, но е възможно да е резултат на безболезнени маточни контракции. В много случаи тези предвестници на раждането не се наблюдават.

Кога бременната да постъпи в болница? Въпреки че на пръв поглед отговорът е ясен – при наличие на болки, трябва да се направят някои уточнения. На първо място е нужно да се знае, че в последните месеци от бременността има нормални контракции на матката, които я подготвят за раждането. Те по правило са безболезнени, но понякога могат да предизвикват и болка. Второ – съществува така нареченото лъжливо раждане, при което болезнените контракции престават след определен интервал от време и не означават начало на раждането. За това съветът, който давам на бременните е да отиват за раждане, когато маточните контракции станат на интервал от 5 минути и това трае в продължение на поне 1 час. Освен личния ми опит, това се подкрепя и от проучвания показващи, че 12 контракции за 1 час са надежден критерий показващ началото на истинско раждане. За разлика от лъжливото раждане, при истинското силата на болките се увеличава, както и тяхната честота. Самите болки обикновено са ниско в корема и/или кръста и са израз на започналите контракции – бременната сама може да ги установи, като постави ръка на корема си, който периодично става твърд. Отиващите в родилното отделение по-рано – с болки на 10 - 15 - 20 минути често нямат необходимото разширение, което е свързано с по-дълъг престой в предродилната зала. А то може да е изнервящо за самите тях. Разбира се както всичко в медицината, това не трябва да се възприема като догма. Някои допълнителни факти трябва да се отчитат – например отдалечеността на бременната от здравното заведениe, времето за което може да се придвижи, наличието на предшестващи раждания. Известно е, че продължителността на раждането при вече раждали е намалена в сравнение с първескините. Колко време трае  раждането и неговите фази ще са обект на отделен материал.

Друга причина бременната да се насочи към родилното отделение е изтичането на околоплодни води. То може да стане без никакви болки или предвестници на раждането, но бременната трябва да бъде настанена в болница. Причината е, че околоплодната течност и ципите, която я задържат предпазват плода от инфекция и притискане на пъпната връв. Веднъж отворен околоплодния мехур при бременна на термин означава, че раждането трябва да завърши в определен срок. Различните заведения имат различен подход – веднага да стимулират контракции или да се изчака известно (не много дълго) време за спонтанно започване на контракции. В преценката лекаря взема предвид и други фактори – състояние на маточната шийка (скъсяване, позиция, разширение), вид и положение на най-ниската част на бебето (т.нар. предлежаща част) и т.н.

Всичко казано до тук важи в случаите на спонтанно започнало раждане. При определени състояния то трябва да се предизвика (индуцира). Причините може да са многобройни - преносена бременност, високо кръвно на майката и др. За успеха на индукцията най-важно значение има състоянието на маточната шийка. При благоприятни условия (установява се с преглед) широко разпространения метод е включване на система с окситоцин. Ако маточната шийка е дълга, липсва разширение, лекарите преценяват дали да се приложат медикаменти водещи да нейното „узряване” – наричат се простагландини, или да се извърши операция - цезарево сечение. Факторите определящи решението зависят от конкретния случай, като не трябва да се пропуска и мнението на пациентката, след като бъде запозната с плюсовете и минусите на всеки от начините.

И накрая няколко думи по въпрос, които изглежда актуален: има ли хапче, с което безболезнено и бързо да родя?

Да, съществува медикамент, който може да предизвика разширение на маточната шийка, започване на контракции и раждане. Умишлено не споменавам името му, защото той е нож с две остриета. Бързото раждане далеч не е синоним на добро или безпроблемно. Прекалено силните и чести контракции могат да се отразят неблагоприятно върху плода и снабдяването му с кислород. Възможни са и тежки усложнения при майката. Дали самото раждането е по-малко болезнено, ако е предизвикано с хапче е много спорно. За обезболяване съществуват много методи. Най-малко преди използването на какъвто и да е подход между пациента и лекаря трябва да има сериозен разговор за ползите и потенциалните опасности. И да не се забравя, че не на всяка цена трябва да управляваме всичко в човешкия организъм.