Хубав край на седмицата. Не заради бонуса почивен ден утре, или прекрасното време навън. Краят е хубав, заради подписания анекс на Националния рамков договор, който урежда какво ние здравноосигурените ще имаме право да ползваме срещу осигуровките си, и какво ние предлагащите здравни услуги ще получаваме за труда си.

„БЛС и НЗОК подписаха анекса към НРД: Повече средства за детско здравеопазване, но без промяна на клиничните пътеки“. Заглавието ориентира във финансовата картинка. А за да добиете по-голяма яснота относно повечето пари за детско здравеопазване ще споменем, че месечното заплащане за дете при общопрактикуващ лекар става от 4,50лв. на 5,40лв. Първичният преглед пък при специалист педиатър достига  52лв и 50ст. Таз колосална сума, с цели 2,5лв. надхвърляща парите получавани от  другите специалисти, обаче не се прие радушно от всички. Сайт пуснал дописка „Педиатрите гушват 52 лв. за преглед на дете“. Ние, понеже сме лишени от въображение, отново се обърнахме към изкуствения интелект  да ни илюстрира заглавието. Споделяме картинката. Радостно е когато лекарският труд се оценява, а  медиите намират  правилните думи да изразят признателността си.

Голямата драма, съдейки от медийното внимание, в НРД се оказаха биомаркерите . „Тука има - тука няма: Кой излъга за биомаркерите?“. Ние не обичаме толкова категоричните изрази. В случая по върви да кажем, че не всички казват цялата истина. А тя, бидейки интелигентни наши читатели сигурно се сещате,  е свързана с пари. Които към момента се дават от фармацевтичните компании и пациентите. Раздвоени сме кой източник на финансиране възмущава повече т.нар. пациентски организации, щото забелязали сме, те  са особено активни когато става въпрос за всичко свързано с лекарствата. По други теми хич не се превъзбуждат до такава степен.

Ето ни отново! Не сме дезертирали от фронта, просто бяхме в полагаемата се отпуска. После – празници. Ние, за разлика от една голяма православна държава, по Великден спазваме примирие. За това нямаше дописки от окопите. Иначе – теми бол.

Най-накрая доживяхме  истински реформи в здравеопазването: „Таксата за престой в болница изненадващо падна от 5,80 на 1 лев“. Точно навреме, да  зарадва електората преди празника. С гордост винаги сме отбелязвали, че ние твърдо и устойчиво държим първенството по брой болници и хоспитализации в Европа. Не, че таз такса беше фактор, дето да въведе контрол от страна на пациента чрез минимално доплащане,  върху ползването на болнична помощ, която по принцип е най-скъпа. То повечето народ е освободен от нея, а максимумът беше фиксиран на 58лв. на година – за 10 и повече дни. Сумата, не беше мърдала от 2012, когато сдадохме поста на главнокомандващ. Тя едва ли е попречила на нечие лечение, или пък е разорила пациент. Действието по редукцията ѝ в случая е чисто символично. Вид обръщение към населението, подканващо го да се влиза в болница повечко. Което вече си е истинска реформа. Първоначално се чудихме, що не я махнаха напълно. Обаче после се досетихме за смисъла на стратегическия ход. Вероятно е с цел да остане място за подобни реформи и през следващите години. Например 2026 може да се свали на 75ст ( 38 евро цента, щото нали в това ще плащаме),  после на 20 цента – и т.н. Накрая да се мине в контранастъпление, като се въведе такса за престой, дето болницата да  плаща на пациентите за всеки ден хоспитализация. Всички ще са доволни, казваме ви. Кой не се радва, когато вземе някой лев? И болниците ще са доволни.  Ще се увеличи пациентопотока. Лежиш и получаваш. Край на незаетите легла. Трябва само здравната вноска да вдигнем, пътеките да повишим. Хвърли на  народа трохите, да се радва, докато го скубеш далеч по-мащабно. То и сега комисионните за изпращане на пациенти не са нещо непознато. Що да не включим самите пациенти в точенето на здравната каса? Стратегическо мислене трябва. Смятаме, че има фигури на ръководни позиции с такова. Което ни радва.

„НЗОК обогатява здравните досиета на пациентите“ Още една изненада. До сега „НЗОК“ и „обогатява“ в едно изречение вървяха само по отношение на някои хора. В случая обаче става въпрос за друго - прехвърляне на данни от информационната система на касата, към НЗИС, където са здравните ни досиета. Действието е похвално и го приветстваме. За другото обогатяване – не чакайте официално прессъобщение на сайта на институцията.

„АГ-то в Перник затваря врати, родилките ще пътуват до София“ Винаги е хубаво, когато системния труд не е напразен, а дава резултат. В случая трудът е на политическо ниво и е свързан с унищожаване на националната здравна система. Перник е нещо като индикатор,  литмус, дето викаше лидер на една променлива партия. Преди няколко месеца подобна новина се въртеше за детското отделение там. Причината – няма персонал. Пенсионерите се оказаха доста безотговорни.  Акушерка на 78г. взела, че напуснала. Последвали я и други от тази възрастова група. За това който иска да бременее и ражда – ей му я София. „Майчин дом поемат ражданията от Перник“ – звучи почти като самоотвержен ход на държавната болница, ама няма много общо с действителността.

Активни действия на фронта и в тила белязаха последните две седмици. “Стотици щурмуваха стоматологичната клиника, в която почина 6-годишно дете“ . Народът взема правосъдието в свои ръце. Много ни се щеше да се похвалим, че това е резултат на развитието на здравната ни система, обаче нейните заслуги в случая са второстепенни. На други институции и органи трябва да сме благодарни за всеобщото чувство сред електората, че справедливостта не вирее по тез географски ширини. За това всеки гледа да се оправя със собствени сили. За разлика от неколцината всезнаещи капацитети, на нас ни е трудно да коментираме трагичния случай. Просто нямаме достоверна информация, а в нея е ключа. Абсолютно сме съгласен, че родителите трябва да научат истината. И не толкова убеден, че това ще стане. Хората искат персонална вина. Но я си представете, че всеки си е свършил работата, обаче всички вкупом са организирани погрешно, което води в крайна сметка до трагедията. Обаче погрешните организатори рядко са  преки изпълнители. 4 часова анестезия не е шега работа и грижите за пациента не свършват с извеждането му от операционната. Нито започват с вкарването му в нея. Ние работим с анестезиолози, които лично възприемаме като „летящи холандци“. Щото сме забелязали как след нощно дежурство бързат да се придвижат към други  клиники, където са преди обяд. А след обяд пък в трети. За броя, възрастта, и да си кажем честно – понякога компетентността на сестрите да не отваряме въпрос. Идеална среда за малки и големи гафове. Иначе уличното правосъдие, макар и с разбираеми подбуди,  рядко води до добри резултати. Искането за задължителни проби за алергии и подобни, чути от протестиращите, в същност само могат да затормозят една вече доволно затормозена система. С краен ефект обратен на търсения.

„Голям протест в Ботевград заради починалото в линейка дете“. Някак почна да ни прилича всичко на вентила на тенджера под налягане. Смърт. Медии. Протест. Коментари за ден. Просто да се изпусне налягането. Ама не е баш като тенджерата под налягане, щото в последната все нещо се сготвя, има резултат накрая. А тук нищо. До следващия случай.

В тила също  напрежение. Между войсковите части. „Лекарският съюз е против НЗОК да финансира директно сестри и акушерки“. В становище се обяснява, какви отрицателни последици би имало за здравната ни система подобно действие и колко лошо ще се отрази то. Съсловната организация на сестрите и акушерките контраатакува „БАПЗГ: Финансирането на амбулаторните практики от НЗОК ще подобри грижата за пациентите и ще нормализира здравната система“. Ние изчетохме и двете становища.

Преди много години като участъков акушер-гинеколог попълвахме карти за женска консултация. Там имаше графа – месторабота. Не рядко след въпрос къде работи, наши сънароднички от определен етнос отговаряха: „У социало“ („в социалната служба“ -б.пр.). Въобще не бяха социални работнички. Просто получаваха социални помощи, при това толкова дълго и масово, че бяха възприели това за работа. Тъй де, да ходиш от време на време да се подписваш си е вид труд. Започваме с тези спомени, защото имаме усещането, че нещо подобно се случва с целокупния народ по темата ТЕЛК. Конкретния повод:  „..Жена, дарила черен дроб на дъщеря си, отново е без ТЕЛК“. Национална медия в типичния си стил демонстрира загриженост за хората. Даже в предаването за продуктово позициониране на висши политически длъжности „Защо, господин министър?“ пита от упор здравния такъв.  Отговорът по-скоро приятно ни изненада. В смисъл, че доц. Кирилов не се закани да поправи представяната за несправедливост ситуация, а разсъждава малко по въпроса, до колко определени медицински състояния  намаляват трудоспособността на хората и имат ли те нужда от трайно освидетелстване. Щото ние знаем за много случаи, където дадени  операции, освен безспорно необходимото време за възстановяване от дни и  седмици, пряко сили месеци, стават причини да се ползват с години разни социални придобивки, под рубриката намалена трудоспособност. А такава реално няма. Разбираме ги хората. Доходите не са големи, имали възможност с нещо да си помогнат - пускат документи към ТЕЛК-а. Пък  даже доходите ти да са прилични, да имаш кола за сто бона, що да не се уредиш с пропуск за паркирането ѝ на специалните места? Не вярвате? Отидете на паркинга на който и да е хипермаркет и загледайте  т.нар. хора с  увреждания. Социална държава сме си, това е истината. Е, малко изкривена е тази наша социалност, щото в тарапаната всички да имат ТЕЛК решение, тези, дето баш имат нужда от такова обикновено остават назад или получават компенсация, дето хич не им е адекватна. И сега може би ще ни се разсърдят, като ни четат. Те и другите ще ни се разсърдят, които нито са инвалиди, нито болестта или прекараната операция им пречат да си намерят или си гледат работата. Ама що да го правят, след като държавата плаща, па макар и мизерно?