Познаването на ехографската диагностика на гърдата от акушер-гинеколога е изключително важно, тъй като това е специалността, към която жените се обръщат най-често за при поява на оплаквания. Познаването на възможностите на ехографията, както и тези на мамографията са абсолютно условие за правилното им използване. Това ще ни предпази от една страна от създаването на илюзорно чувство за сигурност у пациентки желаещи „профилактични” преглади на ехограф, а от друга – от насочването с лека ръка на млади жени към мамографския кабинет.
В този материал съм комбинирал и осъвременил написаното вече по темата и публикувано на сайта на РК на БЛС Кюстендил.
Границите на мамографията
Мамографията остава най-важният метод за скрининг на рака на гърдата. С нея почти винаги се откриват, независимо от плътността на гърдите, микрокалцификатите, които се срещат при 30% от инфилтриращите тумори под 1 см. В другия случай, малките сенки без микрокалцификати, или около 70% от случаите на инфилтриращ рак са основно добре видими, когато са разположени сред мастна тъкан. Има проучвания, че такъв тип гърди – почти изцяло с мастна тъкан се срещат само в една четвърт от преглежданите жени под 60 годишна възраст или приемащите хормоно-заместителна терапия.
Следователно съществува значителен риск да се пропусне малкият тумор, когато е разположен в „плътна” зона на мамографията, дори при повторно прочитане.
Второто ограничение на мамографията е съществуването на „неми” зони (горният вътрешен квадрант и ретроареоларната област), когато се използват само двете конвенционални проекции.
В много от тези ситуации допълнителна информация ни дава ехографията.
Какво може да видим с ултразвуково изследване?
Ехографията е идеалното допълнение на мамографията. Изследването трябва да е качествено, реализирано с безупречна техника и апарат от ново поколение, оборудван с линеарен високочестотен трансдюсер. Удобно за практиката е да разделим находките на три групи:
-
Явно суспектни лезии
Те се диагностицират със сбор от следните критерии: неравномерни, ъгловати контури, подчертана хипоехогенност с атенюация на вълната под лезията, микролобулации, по-голяма вертикална ос, хиперехогенно хало, интраканаликуларна екстензия, не се деформират при натиск, хиперваскуларизация при цветен Доплер. Най-често това е малък инфилтриращ рак изискващ хистологичен анализ. Тук може да видите образ на карцином
-
Най-вероятно бенигнени лезии
Става въпрос за прости кисти, звуково „прозрачни”, с фина стена и усилване на вълната; лакуни с доста продълговата форма, хомогенни, с правилни очертания, без микролобулации; изцяло хиперехогенни и хомогенни формации; удължени лакуни с перифрна хипоехогенна корона и хиперехогенен център предполагащи лимфен възел интрамамарно (въздържание от биопсия) Понякога се срещат затруднения при разграничаването на киста от гладък подчертано хипоехогенен фибром. Тук може да се приложи една „хитрост” – при натиск с трансдюсера кистата мени формата си, докато фибромът не. От тук може да видите снимки на киста и фибром.
-
Други типове фокализирани аномалии
Те представляват проблем. Често става въпрос за кисти с гъсто съдържание, но не може да се изключи евентуален рак. Помощта на цветния Доплер е ценна, без да е решаваща. Често той позволява да се отграничат тъканни лезии (бенигнени или малигнени) от неусложнени кисти с плътно съдържимо, като подпомага поведението ни, което е в зависимост и от други фактори – клиника, размер на лезията, евентуална ХЗТ, рискови фактори.
Като цяло при млади жени с оплакване от уплътнения в гърдите ехографията е първото изследване, което трябва да се прави след мануалното преглед. В мнозинството случаи то е достатъчно.
Обратно – с напредване на възрастта или с цел скрининг ролята на мамографията е безспорна. По данни от 2006 г 24 страни имат национални, регионални или пилотни програми за скрининг рака на гърдата с мамография. 5 от тях (Австралия,Исландия, Швеция, Португалия и Австрия) са фиксирали начална възраст за скрининг 40 години. Две (Испания и Уругвай ) са избрали 45 годишна възраст за начало на профилактичните мамографии. За останалите това начало е от 50 г. възраст. Например във Франция от януари 2004г. действа национална програма за ранно откриване рака на гърдата, която предвижда да се извършва по една мамография на всеки 2 години на жените от 50 до 74г., които нямат обременена фамилна анамнеза и не са боледували вече от рак на гърдата.
В материала са използвани текстове от Cancer infracentimétrique du sein : la place décisive de l’échographie, Guy Benzadon, LEQuotidiendumedecinN¡ 7312